Глава 32: Стрес и безплодие
Публикувано на: 29.05.2010г.
„Стрес” стана дума, която често се употребява по телевизията в днешно време. Това е една от думите в речника ни, които са от най-изтърканите – и една от тези, които най-малко биват разбирани. Стресът се определя като събитие, което човек възприема като заплашително, и за да се предпази, тялото отговаря на стресиращите го обстоятелства с класическият отговор „бой или бягство”, който природата е създала, за да му позволи да оцелее. В отговор на стреса, хипоталамусът произвежда хормон, наречен кортикотропин рилийзинг фактор (CRF), който активира системата хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, карайки я да освободи невротрансмитери (химически куриери) наречени катехоламини, както и кортизол, основен стресов хормон.

Връзката между стреса и безплодието все още не е добре разбрана. Докато почти няма съмнение, че безплодието причинява значителен стрес, въпросът дали стресът може да причини безплодие и дали намаляването на стреса може да увеличи успеваемостта на забременяване при безплодни двойки, все още е много противоречив.

Може ли стресът да причини безплодие?

Исторически безплодието, и „функционалното” безплодие в частност, се приписва на неестествено психологическо функциониране от страна на единия или двамата партньори в двойката. Предварителни изследвания направени през 40-те и 50-те години на 20 век смятат „психогенното безплодие” като основна причина при неуспехите за зачеване в 50% от случаите. В края на 60-те се смяташе, че репродуктивните неуспехи са резултат от психологически и емоционални фактори. Предполага се, че психогенното безплодие възниква, заради несъзнателни притеснения по отношение на сексуалните чувства, смесени чувства по отношение на майчинството, неразрешен Едипов конфликт или конфликти с половата идентичност. За щастие, напредъкът в репродуктивната ендокринология и медицинската технология, както и психологическите изследвания, развенчаха значимостта на психопатологията като основа за безплодието, и модерните проучвания показват, че има малко доказателства в полза на ролята на личностните фактори или конфликти, като причина за безплодието. Тази гледна точка сваля товара от плещите на двойката, като ги освобождава от допълнителната вина причинена от мисълта, че техният душевен стрес може да е отговорен за безплодието им.

Биологично, тъй като хипоталамусът регулира и отговора на стреса, и половите хормони, е лесно да се види как стресът може да причини безплодие при някои жени. Извънредният стрес може дори да доведе до пълно потискане на менструалния цикъл и това често се среща при жени-бегачки на дълги разстояния, които развиват „бегаческа аменорея”. При по-леки случаи, може да се причинят ановулаторни или нередовни менструални цикли. Когато се активира от стреса, хипофизната жлеза също произвежда увеличено количество пролактин, а повишените нива на пролактин може да причинят нередовна овулация. Тъй като женския репродуктивен тракт съдържа катехоламин приемници, катехоламините, произведени в отговор на стреса, потенциално може да се отразят на плодовитостта, например, като се намесят в транспортирането на гаметите през фалопиевите тръби или като променят притока на кръв в матката.

По-сложни механизми обаче може да се включат в играта и изследователите още не разбират напълно как стресът си взаимодейства с репродуктивната система. Това е история, която още се разгръща и през последните 20 години се появи новата област психоневроимунология, която се фокусира на това как съзнанието въздейства на тялото. Изследвания показват, че мозъкът произвежда специални молекули, наречени невропептиди, като отговор на емоциите, и тези пептиди могат да взаимодействат с всяка клетка на тялото, включително тези на имунната система. В този смисъл, съзнанието и тялото не само са свързани, но са и неразделни, така че не е изненадващо, че стресът може да има негативно влияние върху плодовитостта.

Стресът може да намали и броят на сперматозоидите. Така, тестикуларна биопсия направена на затворници, които очакват екзекуция, и които очевидно са под огромен стрес, разкрива пълно спиране на спермогенезата във всички случаи. Изследователите също показват значително по-нисък обем на еякулата и концентрация на сперматозоиди в група на хронично стресирани мармозетки (вид маймуни – бел. прев.) и тези промени се приписват на по-ниските концентрации на ЛХ и тестостерон (които са били редуцирани в стресираната група). Колко значими за клиничната практика са тези открития обаче все още предстои да се изяснява.

В допълнение към тези директни ефекти, стресът може също да потисне либидото, да причини еректилна дисфункция, а в резултат на намалената честота на половите контакти, на свой ред се намалява и плодовитостта. Много жени започват да преяждат, в резултат на стреса от безплодието. Увеличеният брой мастни клетки на свой ред нарушава хормоналния баланс, влошавайки и без това лошата ситуация.

Проучванията показват, че безплодните двойки проявяват психологическа дисфункция и дори психиатрични аномалии (като депресия или тревожност), като това всъщност е проблем от типа „кокошката или яйцето” - в действителност отговорът на безплодната двойка е напълно „нормален” отговор на тяхната анормална ситуация, и той е създаден, за да им помогне да се справят с трудните обстоятелства, в които се намират. Много хора обаче започват да обвиняват двойката и много двойки, от своя страна, започват да вярват, че стресът, на който са подложени, ги прави безплодни. Обвиняването на жертвата е широко разпространено – особено като става въпрос за плодовитостта и жените, и вместо да им се предлага помощ, двойките получават напълно безплатен и нежелан съвет. За ирония, обвиняването на жертвата става все по-разпространено днес, заради модерното вярване на „холистичното здраве” за влиянието на съзнанието върху тялото, което твърди, че дори пациенти с рак могат да излекуват сами себе си със силата на позитивното мислене. Много ин-витро двойки може да се съгласят с вярването, че успехът отчасти се гарантира, ако пациентът остане оптимистичен и отпуснат. Така, ако опитът се провали, е било защото пациентът е бил „твърде напрегнат” или „твърде стресиран”.

Този мит се поддържа от случки на приятели или близки, които са заченали, докато са били на почивка, а историите на двойки, заченали след много години безплодие, след като са осиновили дете, са част от днешните „градски легенди”.

Стресът и безплодието често имат кръгообразна връзка и могат да се утежнят взаимно, като образуват порочен кръг. Безплодните двойки, които са подложени на стрес заради безплодието си, започват да се самообвиняват заради него. Това увеличава нивата на стрес и допълнително утежнява проблема. Както един експерт по съзнание-тяло беше казал „Стресът причинява болест, която причинява повече стрес, който причинява повече болести.”

Безплодието причинява стрес

Изследвания показват, че жени, които се подлагат на лечение на безплодие имат подобни, а често и по-високи нива на стрес, отколкото жени, които се борят с животозастрашаващи болести като рак или сърдечни проблеми. Безплодните двойки изпитват хроничен (продължителен) стрес всеки месец, първо, надявайки се, че ще заченат, и след това – справяйки се с разочарованието, ако не успеят.

Добре е да се различава външния от вътрешния стрес; както и причинителите на стрес, които можете да контролирате и тези, които не можете. Вътрешният стрес възниква, когато не можете да постигнете целите, които сами сте си поставили, докато външният стрес се създава от близки, приятели и натиск в работата. По отношение на някои от причинителите на стрес не можете да направите нищо – например, раздразнението, което изпитвате, когато ви дойде цикъла. Има обаче много други, които можете да контролирате. Например, много пациенти се разстройват, когато са принудени да чакат в клиниката. Чакането може да е стресиращо, затова си носете нещо за четене – тъй като не можете да контролирате причинителя на стрес, можете да промените начина, по който му отговаряте, а това ви помага да намалите стреса си.

Защо безплодието е стресиращо?

Много двойки се чувстват безпомощни и имат чувството, че губят контрол върху телата и житейския си план, когато биват диагностицирани с безплодие. Безплодието може да е голяма криза, защото важната житейска цел на родителството, е заплашена. Повечето двойки са свикнали да планират живота си и опитът им показва, че ако работят здраво за нещо, те могат да го постигнат. С безплодието, това може и да не се получи!

Не целият стрес, с който се сблъскват безплодните двойки, е емоционален или психологически – лечението на безплодието може да бъде физически стресиращо също. Кръвните тестове, хистеросалпингографиите, инсеминациите и операциите могат да бъдат болезнени, странни и смущаващи.

Съществува и значителен финансов стрес и това е особено осезаемо при бедните пациенти. Лечението на безплодие е скъпо и това представлява сериозно препятствие. Много пациенти се отказват от лечението, защото не могат да си го позволят, а може да бъде много трудно да се свикне с това, особено, когато знаят, че е можело да забременеят, само ако можеха да си позволят лечението.

Някои от хормоналните лекарства, които може да ви се наложи да приемате, също причиняват смяна на настроенията и емоционални разстройства, като правят още по-трудно справянето със стреса.

Не забравяйте, че фактът, че сте стресирани, се отразява и на личните ви взаимоотношения. Да бъдете стресирани може да увеличи съпружеското неразбирателство и също да наруши сексуалната интимност, правейки лошата ситуация още по-лоша. Може също да ви отчужди от приятелите ви, отрязвайки тези източници на подкрепа. Също, ако обикновено сте раздразнителни, напрегнати и гневни, ще бъде трудно да изградите разбирателство с лекаря си или персонала в клиниката. Може да си създадете репутация на „труден” пациент и това може да направи още по-трудно за вас да получите добра медицинска помощ.

Има определени моменти, които са особено стресиращи:

  • Да ви се налага да таймирате секса, когато опитвате вкъщи

  • Да чакате мензиса си. Напрежението може да е убийствено всеки месец и да става още по-зле, когато цикълът закъснява по някаква причина.

  • Да се налага да отговаряте на въпроси на членове на семейството и приятели. Много от тези въпроси са безчувствени и нараняват.

  • Да трябва да жонглирате между лечението на безплодието и напрежението в работата.

  • Взимането на решение да отидете на лекар.

  • Решаването кое медицинско лечение да предприемете.

  • Да чакате резултатите – броят на сперматозоидите нормален ли е? Яйцеклетките оплодиха ли се?

Много от тези стресиращи ситуации се усилват значително по време на ин витро лечение. Много двойки започват ин витро фокусирани тревожно върху основната грижа: провал на процедурата. За да е по-силна тази тревожност, двойките знаят, че имат много малък контрол над резултата и тази безпомощност може да направи ситуацията още по-лоша.

Неудобството от всекидневните инжекции и кръвни изследвания, разбирането за ниските нива на успеваемост, чакането на резултатите и финансовият натиск само се наслагват върху мъките. Често, ин витрото е последната им надежда след много години на опити, и те чувстват, че цялото им бъдеще зависи от изхода на процедурата.

Вярно е, че двойките не могат да контролират крайния резултат, но може да им се помогне да контролират отговорите си на различните фази на процеса и на крайния резултат.

Смята се, че пациенти, които по-добре се справят със стреса, имат по-високи нива на успеваемост при забременяване, въпреки че има сравнително малко изследвания в тази област. Интересно, откриваме, че пациенти, които идват за втори ин витро цикъл, са много по-отпуснати и под контрол, така че са и по-малко стресирани.

Какви са методите да се намали стресът?

Може би най-добрият подход за справяне със стреса може да бъде открит в Молитва за спокойствие на Рейнолд Ниебър „Господи, дари ме със спокойствие да приема нещата, които не мога да променя, с кураж да променя нещата, които мога, и с мъдрост, за да направя разликата” Помнете, че няма един единствен метод, който да е неизменно успешен: комбинацията от различни подходи е най-ефективна като цяло. Също така, това, което работи за един човек, не значи, че ще проработи за някой друг.

Има голям брой много полезни книги, които са посветени на техники за справяне със стреса и ги описват в детайли. Като специален бонус е, че тези техники ще ви помогнат да се справяте със стреса в остатъка от живота ви също. Някои от тези похвати, които трябва да се научите да използвате, така че да се справяте по-добре с възходите и спадовете във вашето безплодие включват: образност, визуализация, хипноза, авто-сугестия (самоусъвършенстване чрез съзнателно самовнушение – бел. прев.), медитация, позитивно мислене, прогресивна мускулна релаксация, дълбоко дишане, биофидбек (биологична обратна връзка, процесът на съзнателно въздействане върху неволеви функции на тялото като сърдечен ритъм, мозъчни вълни – бел. прев.) и масаж.

How to have a baby – Overcoming infertility

Dr Aniruddha Malpani, MD and Dr Anjali Malpani, MD
Malpani Infertility Clinic, Bombay, India

www.drmalpani.com

Превод: cambozzola