Историята на Христина
Публикувано на: 06.02.2013г.
Нашата история  започна през 1999 година, когато се оженихме. Опитите за бебче започнахме в края на годината, но уви не се получаваше. Лекарите казваха, че всичко е наред при нас, т.е. здрави сме и бебето ще стане. Да, ама не. Годините си вървяха, а ние сменяхме докторите с надеждата, че поредния ще намери причината за стерилитета ни. Започнахме да ходим и при ясновидци и дори стигнахме до “прочутата” д-р Кирчева от Пловдив. За съжаление никой не успя да ни помогне, а времето си летеше.
 
Случайно един ден попаднах на форума “Проблемно забременяване” в Дир-а, след това и на “Зачатие”. Започнах да чета и да селектирам мнения за специалисти и клиники по стерилитет. Д-р Стаменов ми беше препоръчан от едно момиче little rabbit, което го посещаваше. Благодаря ти Зайко от цялото си сърце!!! (Всъщност къде се изгуби?!) Благодаря и на всички, които пишат в тези форуми, защото оттам получих много ценна информация за стерилитета и лечението му.

Започнахме изследвания и направихме 3 неуспешни инсеминации. През това време спермограмата на съпруга ми се влоши и с д-р Стаменов решихме да преминем към тежката артилерия – ИКСИ. Направихме две неуспешни процедури и решихме, че ще пробваме още веднъж и ще подготвим документи  за осиновяване.
Преди третото ИКСИ направих 3 ендометриални биопсии. Стимулацията беше с много инжекции. Извадихме само 4 добри яйцеклетки. Накрая ми трансферираха 3 ембриона, но само единия беше с по-добро качество, другите имаха фрагментации.

Точно преди да започнем процедурата ходихме на манастира “Свети Мина”. Има поверие, че ако се помолиш за нещо на иконата на Св. Мина,  то ще се сбъдне. Бездетните двойки трябва да оставят нещо детско на иконата – дрешка, играчка. Всъщност там сме ходили и при предишната процедура и попа ни е чел молитва за безплодие. Но този път като се молих за бебче пред иконата получих силно сърцебиене, сякаш това беше някакъв знак.
И така започна дългото чакане, но аз направих още на 13 ден уринен тест, но се появи само една чертичка. Когато отидох след няколко часа в банята видях, че чертичките са станали 2, едната много бледа. Но реших, че след като е минало толкова време, теста е невалиден. На другия ден пак направих тест и изведнъж бледа втора чертичка! Не можех да повярвам, никога не съм виждала тест с 2 чертички, но си помислих дали не е от Прегнила, който ми беше преди 5 дни. На следващия ден отидох в Малинов на кръвен тест. Нямах търпение да получа резултата и се поразходих малко навън, но се върнах там да си чакам ЧХГ-то. Лаборантката ме видя и веднага ми каза, че е готов. Написа го набързо на едно листче и ми го подаде: “Честито! Бременна си!”
ЧХГ 341,6!!!
 
В този момент живота ми се преобърна. Толкова много съм чакала този миг и съм си представяла, че някой ден ще съм бременна. И ето, че това стана!!!
Бременността ми мина безпроблемно и на 4-ти февруари след девет годишен стерилитет се роди нашето най-чакано и красиво момченце ХРИСТИЯН.

Написах тази история за да ви напомня, че няма невъзможни неща. Просто трябва да вярвате силно, че един ден и вие ще бъдете майки на най-прекрасните бебчета, защото го заслужавате.
 
Публикувана 2009 г.