Оплождането е процес, който завършва със сливането на мъжкия и женския пронуклеус, водейки до образуване на нов индивид. За успешното реализиране на този процес са необходими:
1. Преминаване на сперматозоидите през cumulus oophorus;
2. Взаимодействие между сперматозоидите и zona pellucida;
3. Сливане между един сперматозоид и яйцеклетка;
4. Активиране на яйцеклетката;
5. Декондензация на ядрото на сперматозоида и образуване на мъжки пронуклеус;
6. Образуване на мъжки и женски пронуклеус и тяхното мигриране в центъра на яйцеклетката;
7. Образуване на делително вретено и началото на първото делене.
Яйцеклетките в метафаза II са заобиколени от кумулусни маси състоящи се от фоликуларни клетки разпръснати в полимеризиран междуклетъчен матрикс с основна съставка хиалуронова киселина. За да преминат успешно кумулуса сперматозоидите трябва да са капацитирани. Преди преминаването през zona pellucida, сперматозоидите трябва да се свържат с нея и да претърпят акрозомална реакция. Акрозомната реакция е екзоцитна и представлява многократно сливане между клетъчната плазмена мембрана на сперматозоида и външната акрозомална мембрана, в резултат на което се образуват хибридни везикули. Това води до изливане на акрозомалното съдържимо и преминаване на zona pellucida от оплождащия сперматозоид, който попада в перивителинното пространство и чрез своята главичка се слива с клетъчнат мембрана на яйцеклетката. Попаднал в цитоплазмата на яйцеклетката, оплождащия сперматозоид стартира серия от последователни процеси, известни като активация на яйцеклетката. Тези биохимични и морфологични процеси включват:
1. Промяна в потенциала на оволемата и рязко покачване на вътреклетъчната концентрация на калциеви йони, което морфологично води до екзоцитоза на кортикални гранули известна като кортикална реакция. Кортикалните гранули представляват хидролитични ензими, освободени в перивителинното пространство чрез екзоцитоза.
2. Тези ензими, попадайки в непосредствена близост със zona pellucida, променят нейните химични и физични свойства, което я прави непроницаема за други сперматозоиди. Нарушения в процеса на екзоцитоза на кортикални гранули може да доведе до пенетрация на повече от един сперматозоид в яйцеклетката – полиспермия. Това води до развитие на генетично абнормни ембриони. Поради това зиготи с повече от 2 пронуклеуса се унищожават в процеса на асистирана репродукция.
Основните морфологични моменти в клиничната ембриология следват определена хронологична последователност:
Нулев ден
В този ден се добиват и обработват половите клетки (гамети), а също така се извършва и инсеминацията на яйцеклетките чрез предварително капацитирани сперматозоиди или чрез ICSI.
 |
 |
||
|
|
||
 |
 |
||
|
|
Първи ден
Образуване на зигота (оплодена яйцеклетка). При нормално протекло оплождане в центъра на цитоплазмата ясно се визуализрат два пронуклеуса, от които единият е мъжки (ядрото на сперматозоида), а другият е женски (ядрото на яйцеклетката), както и две полярни телца в перивителинното пространство.
 |
 |
||
|
|
||
 |
 |
||
|
|
От втори до четвърти ден
Стадий на делене и формиране на бластомери (клетките на същинския ембрион). Първото митотично делене на зиготата е меридианно и води до образуване на два бластомера. Следващото делене на получените два бластомера е относително асинхронно и води до образуване на четири бластомера разположени под формата на кръст. На трети ден броят на бластомерите варира от пет до десет, а на четвърти ден поради увеличена контактна повърхност между бластомерите, границите им се заличават. Това е стадия морула, който е предвестник на образуването на бластоцистна кухина.
 |
 |
||
|
|
||
 |
 |
||
|
|
От пети до седми ден
В този период се формира бластоциста, която се състои от два вида клетки:
1. Вътрешна клетъчна маса (ICM), от която се развива ембриобласта, т. е. същинския ембрион;
2. Трофоектодермални клетки тапициращи бластоцистната кухина и образуващи течност. От тези клетки се образуват екстраембрионалните структури на бременността: плацента, пъпна връв и околоплодни мембрани.
Трансферът на бластоциста улеснява селекцията на ембрионите с висок имплантационен потенциал, намалявайки необходимостта от трансфер на няколко ембриона, което от своя страна намалява риска от многоплодна бременност.
Бластоцистите се класифицират по тяхната морфология:
1. Ранна бластоциста – има малка бластоцистна кухина, заемаща под 50% от ембриона;
2. Разрастваща се бластоциста, която има голяма бластоцистна кухина с добре оформени трофектодерм и вътрешна клетъчна маса;
3. Напълно разрастнала се бластоциста. Обемът на бластоцистната кухина е нараснал значително (250-280 микрометра) и zona pellucida е силно изтъняла.
Последният важен процес преди имплантацията е излюпването на ембриона (hatching) – излизане на бластоциста от zona pellucida, което става на 5-7 ден от инсеминацията.
 |
 |
||
|
|
||
 |
 |
||
|
|
 |
|
Излюпен бластоцист на шест дни.
|
ICSI
ICSI (Intracytoplasmic sperm injection) представлява инжектиране на един сперматозоид директно в цитоплазмата на яйцеклетката, преминавайки с микроинжекционна пипета през zona pellucida и оволемата.
Тази техника на асистирана репродукция е насочена към лечение на мъжки стерилитет в резултат на увредена тестикуларна функция или обструкция на семепроводите, водещи до тежка олиго-астено-тератоспермия или дори до азооспермия.
 |
 |
 |
 |
 |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
1. ICSI процедура. Позиции на иглите и яйцеклетката преди въвеждане на иглата в яйцеклетката. На върха на иглата се вижда сперматозоида.
2. Въвеждане на ICSI иглата в яйеклетката.
3. Аспирация на оволемата до рязко потичане на цитозол в ICSI иглата, което е белег за руптура на оволемата. Следва внимателно инжектиране на сперматозоида в цитоплазмата.
4. Изваждане на ICSI иглата от яйцеклетката след инжектирането на сперматозоида.
5. Сперматозоид в средата на цитоплазмата, непосредствено след неговото инжектиране.
Безплодието в резултат на обструктивна азооспермия може успешно да се лекува чрез извличане на сперматозоиди от биопсична тестикуларна тъкан, наричано за кратко TESE (Testicular Sperm Extraction) и последващо ICSI. Чрез TESE-ICSI могат успешно да се лекуват и някои форми на необструктивна азооспермия.
 |
|
Семиниферен тубул от тестикуларна биопсия.
|
 |
 |
| Тестбопсия на тестикуларна тъкан, предхождаща същинската биопсия. Извършва се преди започване на ICSITESE и цели предварителното доказване на годни за ICSI сперматозоиди. | Биопсия на тестикуларна тъкан. В центъра на снимката се виждат зрели тестикуларни сперматозоиди. |
Асистирано излюпване на ембрион (аssisted hatching)
Тази процедура цели да улесни и гарантира излюпването на ембриона, чрез разкъсване на zona pellucida, посредством физични и химични методи. Асистираното излюпване е с противоречива стойност в кличничната ембриология. Все пак се счита, че е показана при пациентки над 40 годишма възраст и при наличие на няколко несполучливи IVF процедури.
 |
 |
| Асистирано излюпване на (аssisted hatching) на ембрион с лошо качество. | Асистирано излюпване на (аssisted hatching). |
Автори: Д-р Кателия Александров и д-р Георги Козовски
Катедра “ Акушерство и гинекология “, МУ – Варна
СБАГАЛ-Варна-ЕООД, ВАРНА, БЪЛГАРИЯ
Бул. “ Цар Освободител “ 150
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.